Историята на село Батишница – от древни следи до оживено селище

Още преди векове днешното село Батишница е било дом на гръцко население, за което и до днес напомнят надгробни плочи и останки от стара църква. В по-късни времена, преди Освобождението, в селото се заселват черкези и татари, дошли от руските територии. По онова време тук имало около 70–80 къщи, а пейзажът се простирал в безкрайни пасища, стари гори и скромни ниви.

С настъпването на Руско-турската освободителна война, турското население напуска, оставяйки след себе си опразнени домове, които бързо били заселени от българи, дошли от Балкана. Някои от първите родове, дали облика на новата Батишница, са Узуните, Кинарчовците, Бърдарите, Станчовите и още много други. Един от най-запомнящите се личности от този период е Дончо Тотев – предприемчив балканджия, който със собствени средства изгражда мост, кладенец и чешми, както и помага за строежа на църквата „Св. Иван Рилски“. Благодарното село го погребва в църковния двор и му издига паметник.

Местността „Табите“ и до днес носи следите от руските войски, зимували тук през 1877 г. – окопи и землянки напомнят за онези съдбоносни дни. Сред легендите се носи и една любопитна история: турският главнокомандващ бил подкупен със… тиква, пълна със злато!

След Освобождението Батишница започва да расте – през 1900 г. населението вече наброява над 1000 души. Селото се развива стремглаво – от производството на цвекло, което се извозва до Русе, до създаването на първите кооперации и механизацията на земеделието. През 1920-те години пристигат първите вършачки, а през 1925 г. се изгражда и водопровод.

Социализмът също оставя своя отпечатък – през 1945 г. се основава едно от първите ТКЗС-та в района, а през 1977 г. започва работа и цех за дунапрен. Селото преживява истинска трансформация – от прашни улици и скромни домове, Батишница се превръща в модерно село с ново училище, културен дом, читалище, детска градина, спортни съоръжения и дори летище за селскостопанска авиация.

Днес Батишница пази не само спомена за миналото си, но и духа на онези поколения, които с труд и сърце превърнали селото в живописно и вдъхновяващо място.